Café Scientifique предлага приятна атмосфера, предразполагаща ни да говорим за провокиращите мисълта събития в науката. Това се случва в кафенета, барове и ресторанти, далеч от академичните сгради. Нещо повече, за да се присъедините към нас не е необходимо да сте учен или студент по научна дисциплина. Café Scientifique е за науката в живота и как тя оформя света около нас. И понеже е така, всеки е добре дошъл.
 Машината на времето съществува – Разумът
400 години от телескопа на Галилей и…….... краят на света през 2012 г.
The Fascination of Mobile Communications (на английски език)
Наистина ли имаме очи на тила?
Достъпът до всички събития е свободен. Заради ограничения брой места Ви съветваме да си направите резервация на booking@britishcouncil.bg - моля отбележете събитието, на което искате да присъствате в полето Subject.
Вижте как ги представят авторите на сайта на Форум Демокрит.
Кога: 25 септември (петък), 18.00 ч.
Къде: Техническия университет в София, Зала 2140, блок 2
Презентатор:
Тодор Арнаудов е на 25 години, бакалавър по Информатика от Пловдивския университет; магистър по Софтуерни технологии; специализирал Обработка на естествен език в Улвърхямптън, Англия, където създава интелигентния речник "Смарти". Изкуственият интелект е негова мечта и страст от дете.
Работил е като изследовател и разработчик в областта на синтеза на реч и звук, компютърната графика и видеоефекти, а до неотдавна - като верификационен инженер на интегрални схеми. Финалист на Феймлаб 2009.
Модератор:
Лидия Гълъбова е преподавател в Технически университет – София по „Мениджмънт на Високите технологии”, „Индустриален мениджмънт”, „Малък бизнес и предприемачество”, „Мениджмънт на знанията” и „Иновационен мениджмънт”.
Лидия Гълъбова участва в различни проекти, свързани с „мобилност на учените” и „наука и общество” по VІІ-ма рамкова програма на Европейски съюз (ЕС); 1 международен проект на Австрийското федерално министерство за наука и изследвания; европейският проект “WONDERS”, в рамките на който отговаря за организиране на „Седмица на науката в България” през 2007 г.; проект „Красива наука” на Британски съвет в рамките, на който се организира ежегодния конкурс FameLab; ръководи международен проект на СУБ и Австрийски научен и изследователски институт по проблемите на феномена „изтичане на мозъци”.
Резюме
Какво точно е разумът и как работи? Отговорът на този въпрос и създаването на мислещи и творящи машини, които да превъзхождат човека по ум, биха пренесли науката и човечеството в друго измерение. Въпреки че учените работят по изкуствения интелект повече от 50 години напредъкът е отчайващо бавен. Човешкият разум е цялостен и универсален, и достатъчно гъвкав за да се научи да решава всякакви задачи, като взаимодейства със света. Такъв трябва да бъде и истинският общ изкуствен разум (AGI). Създаването на такава машина все още звучи като научна фантастика или дори чиста фантазия за мнозина, но не и за Тодор и други учени, които са стигнали до важни обобщения за работата на разума и работят върху това мислещите машини да станат реалност.
Кога: 25 септември (петък), 18.00 ч.
Къде: Техническия университет в София, Зала 2130, блок 2
За презентатора:
доц. д-р Валери Голев е ръководител на катедра „Астрономия”, СУ „Св.Климент Охридски” и заместник-председател на Съюза на физиците в България, член на Управителния съвет на Съюза на астрономите в България … и основател на Софийския клуб по фантастика „Иван Ефремов”.
Резюме:
Накратко за историята на телескопа в астрономията и ролята му за съвременната научна картина на света и каква е връзката на тази картина със съвременните псевдонаучни кошмари и страхове на широката публика …
Кога: 25 септември (петък), 18.00 ч.
Къде: Техническия университет в София , Зала 12126, блок 12
на английски език!
Презентатори
Ernst Bonek, retired Professor of Technische Universität Wien, Austria
Mr. Horst Pertl, Director Network Planning, Mobiltel, Bulgaria „Mobiltel's network - today and in the future"
Резюме:
The presentation will try to answer some key questions about mobile communications: Why is it the technology that reached a billion people worldwide faster than other technology mankind has invented so far? Even though it is the ultimate challenge for engineers? What are these challenges and how can they be overcome? Why did GSM make it, but not Iridium or American CDMA? What about critical issues like health, privacy,…? Is there humanity without communication?
Кога: 25 септември (петък), 18.00 ч.
Къде: Пловдив, Съюз на учените в България – Пловдив, ул. Митрополит Паисий, № 6
За презентатора:
Иван Христов е на 29 години и след завършването на НПМГ „Акад. Л. Чакалов” с профил биология следва молекулярна биология в СУ „Св. Климент Охридски”. Защитава с отличие магистърската си теза и от 2004 година е научен сътрудник в института по Невробилогия към БАН. През 2009г. печели наградата на Софийска вода на конкурса за комуникация на науката Famelab.
За модератора:
Георги Балджиев е биолог в Института по ботаника при БАН. През 2007 печели трета награда и наградата на медиите на финала на конкурса за комуникация на науката FameLab. От тогава се занимава активно с комуникация на науката и не пропуска възможност да сподели страстта си към нея.
Резюме
Питали ли сте се защо понякога гледаме и нищо не виждаме? И защо в някои моменти имаме усещането, че някой с гръб към нас ни наблюдва изумително настойчиво? Дали не изпадаме в ситуацията на д-р Уотсън от романите на Артър Конан Дойл, който в една своя реплика възкликва: "Откъде знаеш какво правя? Да не би да имаш очи на тила си?” А гениалният Шерлок Холмс отвръща: „Не, обаче пред мен има добре излъскан посребрен кафеник.” Като един истински учен-детектив Иван Христов ще ни запознае със загадката на дългия път на зрителната информация през различните отдели на мозъка ни, за да достигне до невероятните разкрития за онази част от сивото ни вещество, което може би е много по-важно или поне равностойно на очите ни в процеса на „виждането”.
10 февруари 2009
Честваме двестагодишнината от рождението на Дарвин! Заповядайте при нас за вечер на популярната наука и неформалните разговори.
Д-р Колин Ръсел ще направи кратка презентация за еволюцията на грипните вируси, сезонните грипове и ваксините. След презентацията ще има неформална дискусия модерирана от д-р Кристофър Смит от Naked Scientists (голите учени). За това събитие освен публиката в София ще има публика и в Кеймбридж, като между двете ще има видеоконферентна връзка.
 |
|
|
|
Колин Ръсел е начело на епидемиологичния отдел в Центъра по патогенна еволюция на Университета Кеймбридж и научен сътрудник на Клеър колидж. Неговите изследвания се фокусират върху начина, по който епидемиологията оказва въздействие върху еволюцията на вирусите. Също така, той е активно ангажиран с подбора на вирусни щамове за противогрипни ваксини и подготовката за случаи на епидемии в Световната здравна организация. Работата му по грипните вируси е отбелязвана в New Scientist, National Geographic, вестник Ню Йорк Таймс, и наскоро зае14то място в класацията ‘’100 топ научни истории на 2008’’ списанието Discover. |
|
|
|
|
|
Крис Смит е доктор и клиничен лектор по вирусология в Университета Кеймбридж. След като решава, че медицината не поглъща достатъчно от свободното му време, Крис поставя началото на радио шоу, подкаст и уебсайт с името Naked Scientists (голите учени). Освен това той има редовни семдични участия в ABC Radio National, Австралия, и по БиБиСи Радио 5 наживо; а също така води подкаста на Кралското общество по химия ‘’Chemistry World’’ (светът на химията) и представя подкаста Nature (природа) за списание Nature. От време на време Крис се появява по телевизията, обикновено когато се разхвърчи перушина при повишаване на случаите на птичи грип. |
|
Резюме
Грипните вируси заразяват средно около 600 милиона души, а това причинява смъртта на 500 000 души всяка година. Грипните вируси заразяват толкова много хора година след година защото имат наглед безкрайна способност да се променят повърхностно, ‘’да се преобличат’’ и по този начин да избегнат имунитета, който сме си изградили чрез предишните инфекции и ваксини, и така да ни заразяват многократно през живота ни. Грипните вируси се развиват бързо и въпреки, че противогрипните ваксини обикновено са много ефективни, вирусите, които се използват за направата на ваксините трябва да бъдат актуализирани всяка година, за да бъдат в крачка с еволюцията на вирусите. За да разбираме и впоследствие да прогнозираме еволюцията на грипните вируси, е необходимо да разбираме къде е най-вероятно да се появят нови вируси, както и факторите, които стимулират или ограничават еволюцията на вируси.
- Кога: 10 февруари, 20.00 часа
- Къде: Британски съвет, видеоконферентна зала
Достъпът до всички събития е свободен. Заради ограничения брой места Ви съветваме да си направите резервация на booking@britishcouncil.bg
23 февруари 2009
Резюме
Нарастват опасенията свързани с последствията от климатичните и други промени в околната среда върху хранителните системи. Например, промените в климатичните модели водещи до повишена суша в полу-пустинните райони, може да намали отглеждането на добитък и добива на реколти, като по този начин се отрази на доставките на храна и земеделските дейности. Но осигуряването на храна зависи не само от земеделска продукция или наличността на редовни доставки на храна. Икономическите и социални фактори са също важни заедно с националната и международната политика. На много места осигуряването на храна вече е причина за опасения тъй като редовно бива застрашавано от неуспешна реколта, болести, лошо хранене, бедност, конфликти и случаи на екстремно време или природни бедствия.
Ще разгледаме причините и определящите фактори за осигуряването на храна и в богатите, и в бедните държави. Ще видим как добавеният риск от климатични промени ще създаде нови предизвикателства и може би възможности. Ще говорим и за възможни политически начини, както за подобряване на осигуряването на храна, така и за адаптиране към променящия се климат.
- Кога: 23 февруари.
- Къде: Британски съвет, видеоконферентна зала
Местата са ограничени - за да запазите място изпратете e-mail на booking@britishcouncil.bg
|
