Café Scientifique предлага приятна атмосфера, предразполагаща ни да говорим за провокиращите мисълта събития в науката. Това се случва в кафенета, барове и ресторанти, далеч от академичните сгради. Нещо повече, за да се присъедините към нас не е необходимо да сте учен или студент по научна дисциплина. Café Scientifique е за науката в живота и как тя оформя света около нас. И понеже е така, всеки е добре дошъл.
По-долу можете да видита на какви теми сме правили Cafe Scientifique през последните месеци. За да не пропуснете следващите възможности за срещи, вижте кога и къде предстои да се срещнем на кафе и наука.
Напоследък покрай цялата медийна паника около безопасността на храните все по-често поглеждаме притеснено към етикетите на продуктите, с които се храним. А какво ни чака там? Е250, Е451, Е330... и купища други загадъчни кодови комбинации, зад които се крият дори още по-плашещи съединения и добавки. Емулгатори, стабилизатори, антиоксиданти, подобрители и регулатори на киселинност – каква е разликата и какво трябва да знаем за тях? И какво ни очаква в бъдещето - ще догони ли хранителната индустрия космическите технологии и ще вкара ли това в храните дори и още по-сложни и неочаквани добавки?
Божидар Стефанов е завършил специалност «Компютърна химия» на СУ «Св. Кл. Охридски». В момента следва магистратура по нанотехнологии и се занимава с научна работа по специалността. Финалист на Лаборатория за слава Famelab 2009, автор на популярни статии за наука в периодичния печат и БНР.
Презентатор: Магда Божкова
Модератор: Стефан Николов
Ръмеж, дъжд, суграшица, градушка, сняг. Нищо необичайно няма в такъва валеж - всичките сме ги виждали. Принс обаче пее: "Лилав дъжд" ("Purple rain"). художествена измислица ли е това или природен феномен? Ако отговорът е в Метеорологията, то повече за този "СТРАНЕН ДЪЖД" ще ни разкаже Магда Божкова, физик-метеоролог.
Магда Божкова е завършила Физика в СУ «Св. Кл. Охридски» и работи като метеоролог в Центъра по аерокосмични наблюдения. Тя е финалист от конкурса Лаборатория за
Презентатор: доц. Валери Голев / Модератор: Никола Каравасилев
Накратко за историята на телескопа в астрономията и ролята му за съвременната научна картина на света и каква е връзката на тази картина със съвременните псевдонаучни кошмари и страхове на широката публика …
Доц. д-р Валери Голев е ръководител накатедра „Астрономия”, СУ „Св.Климент Охридски” и заместник-председател на Съюзана физиците в България, член на Управителния съвет на Съюза на астрономите вБългария и основател на Софийския клуб по фантастика „Иван Ефремов”.
Презентатор: Магда Божкова
Марк Твен казва, «Всички говорят за времето, но никой не прави нищо за него». От друга страна, метеоролозите твърдят за себе си, че разбират климата малко по-добре от индианците, но за сметка на това политиците смятат, че самите те са най-добрите специалисти. Къде е истината? Заповядайте, за да чуете мнението на учения-метеоролог, който няма да се съобразява с политически коректни тези, а ще излага научни факти.
Магда Божкова е завършила Физика в СУ «Св. Кл. Охридски» и работи като метеоролог в Центъра по аерокосмични наблюдения. Тя е финалист от конкурса Лаборатория за слава Famelab 2009 и е участвала в множество събития за комуникация на науката.
Презентатор: доц. Валери Голев / Модератор: Никола Каравасилев
Накратко за историята на телескопа в астрономията и ролята му за съвременната научна картина на света и каква е връзката на тази картина със съвременните псевдонаучни кошмари и страхове на широката публика …
Доц. д-р Валери Голев е ръководител накатедра „Астрономия”, СУ „Св.Климент Охридски” и заместник-председател на Съюзана физиците в България, член на Управителния съвет на Съюза на астрономите вБългария и основател на Софийския клуб по фантастика „Иван Ефремов”.
презентатор Венелин Кожухаров
Страхове и надежди са свързани с големия експеримент на 21 век, който се провежда от световни екипи близо до швейцарския град Женева. Заповядайте да чуете от човек, който в течение на няколко години работи там, за да разбием заедно някои апокалиптични митове и с повече информираност да очакваме резултатите на учените.
Венелин Кожухаров е асистент по Атомна физика, СУ „Климент Охридски”, дългогодишно работи в лабораторията в ЦЕРН, победител на Лаборатория за слава Famelab 2008.
презентатор Божидар Стефанов
Водородът е най-разпространеният елемент във Вселената - има го навсякъде, при горене отделя само вода, изключително лек е и за килограм е много по-калоричен от бензина. Идеалното гориво - само, дето не е гориво. Заповядайте, за да научите защо това е така и кога да го очакваме.
Божидар Стефанов е студент по Компютърна химия в СУ „Климент Охридски”, финалист на Лаборатория за слава Famelab 2009, автор на популярни статии за наука в периодичния печат и БНР.
Презентатор: Ивайло Славов / Модератор: Магда Божкова
Марк Твен казва, «Всички говорят за времето, но никой не прави нищо за него». От друга страна, метеоролозите твърдят за себе си, че разбират климата малко по-добре от индианците, но за сметка на това политиците смятат, че самите те са най-добрите специалисти. Къде е истината? Заповядайте, за да чуете мнението на учения-метеоролог, който няма да се съобразява с политически коректни тези, а ще излага научни факти.
Ивайло Славов е завършил Физика в СУ «Св. Кл. Охридски» и работи като метеоролог в ТВ-МЕТ - частен метеорологичен офис, който работи в областта на изготвяне на прогнози и презентации за медиите. Ивайло е учен-комуникатор от Форум Демокрит и член на журито на Лаборатория за слава Famelab.
Магда Божкова също е завършила Физика в СУ «Св. Кл. Охридски» и работи като метеоролог, но в Центъра по аерокосмични наблюдения. Тя е финалист от конкурса Лаборатория за слава Famelab 2009 и е участвала в множество събития за комуникация на науката.
Презентатор: Мат Паркър (Обединено Кралство) / Модератор: Николай Витанов (България)
Числото Пи е интригувало хората в продължение на хиляди години. През трети век пр.н.е., Архимед разработва нови методи за изчисление на Пи до пет знака след десетичната запетая, с което поставя началото на математическо предизвикателство, което продължава и до днес. През януари 2010 бе поставен нов рекорд от 2.7 трилиона цифри след десетична запетая с помощта на най-новите компютърни алгоритми. Но защо числото Пи е толкова интересно? Мат Паркър ще разгледа историята на числото Пи и ще разясни защо след технологичен напредък в продължение на хилядолетия точно това число все още продължава да бъде много важно за съвременния ни начин на живот. Освен това той ще разкаже защо рождената му дата се появява на 30,560,847-то място след десетичната запетая на Пи.
Мат Паркър най-добре може да бъде описан като комик-математик, който прави всичко по силите си, за да накара хората да се вълнуват от математиката. Той работи в департамента по математика на University of London и същевременно пътува из Обединеното кралство и извън него, за да говори за математика в училища и пред широка публика. Също така Мат има изяви във вестници, онлайн публикации и филми. Мат бе избран за победител на публиката на финала на международния конкурс за комуникация на науката Феймлаб 2009, a също така взе участие и в шоуто предшестващо телевизионните коледни лекции на Кралския институт през 2009. Освен всичко това той намира време да работи като комик в комедийни клубове в Лондон и Обединеното кралство. Любимото число на Мат в момента е 371.
Николай Витанов е старши научен сътрудник в института по механика на БАН. Той има докторат по физика от Софийския университет, докторат по естествени наука от Университета Бaйройт и докторат по математика от института по механика на БАН.
Презентатор: Никола Каравасилев
Вероятно всеки човек на Земята се е питал поне веднъж, дали там някъде измежду многобройните звезди, светещи нощем, не живеят други същества, подобни на нас хората. От дълбока древност този въпрос е занимавал човечеството, като в различните периоди от своето развитие хората са имали най-различни виждания за извънземния живот. Днес той е един от най - широко дискутираните и сериозни въпроси, които стоят пред науката. Учени от най-различни области се занимават с търсене на нашите братя по разум. За съжаление има и много спекулации по темата, които объркват обществото ни.
В настоящото научно кафе ще дискутираме какво е животът и какво необходимо, за да възникне той. Ще проследим развитието на познанията ни за живота извън нашата планета и това, което сме направили до тук, за да го открием. Накрая ще обсъдим и наличните доказателства за евентуални посещения на извънземни на Земята, а също и ще оборим някои от най-разпространените митове за тях. Така малко по малко ще се опитаме да достигнем до отговора на големия въпрос: Били ли са Те на Земята?
Никола Каравасилев е студент в 4 курс специалност Астрофизика в СУ „Кл. Охридски”. Той е ръководител на Националния отбор по астрономия и оператор на двуметровия телескоп на Национална астрономическа обсерватория Рожен към БАН. През 2009 г. Никола беше финалист на конкурс Лаборатория за слава Famelab.
Презентатор: Николай Витанов
Едва ли сте си представяли, че физиката и математиката имат нещо общо с обществените процеси или с националната сигурност. Не пропускайте тази възможност да се запознаете с един изключителен учен и да видите обществото през едни различни очи.
Николай Витанов е старши научен сътрудник в Института по механика към Българската академия на науките (БАН). Защитил е докторски степени по физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, по естествените науки в Университета Байройт, Германия и по математическите науки в Института по механика на БАН.
Презентатори: Милена Агопян и Стефан Николов
Защо ледът е по-лек от водата? Защо изобщо водата е течна? А как се ходи по вода? Оставете се в ръцете на един инженер-метеоролог и един физик, за да научите повече за водата, без която не можем
Милена Агопян е инженер-метеоролог в НИМХ, регионален център Пловдив, ръководител на лаборатория „Микрофизика на облаци и валежи“. Финалист в „Лаборатория за слава 2007“.
Стефан Николов е младши експерт-физик в ПУ "Паисий Хилендарски" и финалист в „Лаборатория за слава Famelab 2008“
Презентатор: Иван Христов, невробиолог в института по Невробиология, БАН, специализира Сетивнодвигателна и когнитивна обработка на информация
Питали ли сте се защо понякога гледаме и нищо не виждаме? И защо в някои моменти имаме усещането, че някой с гръб към нас ни наблюдва изумително настойчиво? Като един истински учен-детектив Иван Христов ще ни запознае със загадката на дългия път на зрителната информация през различните отдели на мозъка ни, за да достигне до невероятните разкрития за онази част от сивото ни вещество, което може би е много по-важно или поне равностойно на очите ни в процеса на „виждането”.
Заповядайте на кафе и позволете на Иван Христов, невробилог в БАН, да ви отвори очите за работата на учените в сферата на преработката на зрителната информация! Ще чуете неща, които не бихте искали да видите!
Презентатор: Зорница Каменарска, специалист-фармацевт в Център по молекулна медицина в МУ-София,. Д-р Зорница Каменарска е завършила фармация и е доктор по биохимия. Специализирала е в Израел, Италия и Япония. Носител на Наградата на публиката, Втора награда и Наградата на съюза на учените в България от конкурса на Британски съвет „Лаборатория за слава Famelab 2007”.
Резюме
Само травмите, причинени от катастрофи нямат генетичен характер. При всички останали болести в по-голяма или по-малка степен се наблюдава генетична компонента. Какво е мястото на съвременните генетични тестове при диагностиката, проследяването на заболяването и неговото ефективно лечение, кои са заболяванията, по които генетиците в България работят приоритетно и каква е практическата полза за пациентите, за всичко това ще разкаже д-р Зорница Каменарска от Центъра по молекулна медицина.
|
